1.1 Географски характеристики на областите Зайчар и Видин

Зайчар е центърът на Административна Област Зайчар. Разположен е в централната част на Карпатска Сърбия, в центъра на регион Тимок, в Зайчарската котловина, на 43˚53' северна ширина, 20˚40' източна дължина и 137м. надморска височина [1]. Градът се намира на пресечната точка на двете реки, там където се сливат Черен и Бели Тимок. Зайчар е разположен между две планини, Карпатите и Стара планина (Балкана), разположени между Черноречната котловина на запад и Неготинската низина на север.

Административната област Зайчар заема площ от 3 623км2. В рамките на областта, земеделската земя обхваща над 123 000ха, а неплодородната земя обхваща над 10 000ха (хектара). От земеделската земя, обработваемата земя и градините, които обхващат около 76,000ха, овощните градини около 5,000ха, лозята се простират на около 3,500 ха, докато ливадите и пасищата обхващат повече от 35 000ха. Горите покриват около 118,000ха.

Според последното преброяване на населението в област Зайчар, живеят около 120,0002 жители, от които над 60,000 са в района на Зайчар, а останалите са в другите общини като Болевац (13,000), Княжевац (31,000) и Сокобаня (16,000).

Област Видин е разположена в крайната северозападна част на България и заема територия от 3,022 км2, което представлява 2,7% от цялата територия на държавата [2]. Областта включва 142 населени места, обединени в 11 общини - Видин, Бойница, Брегово, Белоградчик, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Област Видин е разположена в югозападната периферия на Дунавската (Влашката) равнина, на 43°49' северна географска ширина и 22°43' източна дължина. Градът е построен в равнината на брега на Дунав. Надморската височина на града е около 40м. Релефът на региона е разнообразен, променящ се от река Дунав към Стара Планина, като оформя четири естествено-формирани географски зони: Дунавска хълмиста равнина и Арчар-Орсойската, които са с най-плодородните почви, Дунавското Плато; Предбалкана и Стара планина. Релефът предоставя възможности за развитието на земеделието и инфраструктурата. Територията на област Видин е разположена върху около 301,000ха. През 2017/2018г., земеделската земя, обхваща площ от 186,722 хектара и представлява 61.6% от общата площ на областта, докато горите обхващат 85,970 хектара или 28.5% [3] от цялата територия на областта. Обработваемата земя заема 92% от земеделската земя, лозята - 1,2%, а останалата част, попада в групата на естествени и изкуствени ливади и пасища.

Областта се характеризира с ниска гъстота на населението. По данни от Националния статистически институт към 31-ви Януари 2018г. населението в област Видин наброява над 84,000 жители (от които над 43,000 жени и 41,000 мъже), от тях около 55,000 жителя живеят в градовете и над 29,000 в селата.

Карта на района

---

[1] http://www.zajecar.info
[2] https://en.wikipedia.org/wiki/Vidin
[3] Republic of Serbia, Statistical Office of the Republic of Serbia: Census 2011

1.2 Климатологични характеристики на районите Зайчар и Видин

Континенталният климат на Зайчар се обуславя с конкретни специфики от континенталното положение на Зайчар и неговата отвореност към Влашко-Понтийския басейн. Климатът е влажен и умерен, с топли лета и умерено студени зими, с променливи преходни сезони, от които есента е по- топла. Лятото има по-стабилен характер, поради влиянието на Азорските антициклони, докато зимите се влияят от циклоните на Атлантика и Средиземноморието, но също така и от така наречения Сибирски антициклон. Зайчар и околностите му имат умерено континентален климат. Средната годишна температура на въздуха (1995-2014г.)[1] е 11.3С, най-топлият месец е Юли (22.8С), а най-студеният е Януари (0.00С) 4. Годишната температурна амплитуда е 22,8C. Това, както и по- постепенната промяна от зима към лято, отколкото от лято към зима, показва континенталното естество на климата. Средният брой мразовити дни в годината е 98,8, а през Януари има до 26 мразовити дни. Броят на топлите дни в града е около 100. Годишните валежи са 625,7 мм/м2. Месеците с най-много валежи са Май (65,5 мм/м2) и Юни (67,5 мм/м2), като най-ниските стойности на валежите са през Януари (35 мм/м2).

Област Видин е разположена в Дунавската равнина, което обуславя наличието на умерено континентален климат. Поради отвореността на региона на север и североизток се отчитат по-резки амплитуди - летата са сухи и топли, а зимите сурови и влажни. Средната годишна температура на въздуха е 11.2С, като Юли е най-топлият месец със средна температура 23.1С, а най-студеният месец е Януари със средна температура (-1.7С). Валежите са сравнително добре разпределени в сезоните от 550 - 600 мм/м2 в ниските и около 750 мм/м2 в по-високите терени, т.е. средногодишните валежи са 581,6 мм/м2. Месецът с най-много валежи през годината е Юни (75,4 мм/м2), а най-малко валежи има през Февруари, когато те са средно 31,5 мм/м2. През зимата има около 50 дни със снеговалеж. Северозападните ветрове са по-разпространени през годината, като източните и североизточните ветрове са по-чести през зимата.

---

[1] Републикански хидрометеорологичен институт на Сърбия, Метеорологична станция Зайчар

1.3 Почва и основни характеристики на почвените типове в района на областите Зайчар и Видин

Почвата се образува при продължителни процеси на разлагане на многогодишния геоложки субстрат при различни климатични условия и при сложното действие на живите организми (микроорганизми, фунгициди, растения и др.). Процесът на почвообразуване или педогенеза преминава през фази на физическо разлагане на основния геоложки субстрат, минерализация (обогатяване с минерални материали) и хумификация (извличане на органични вещества).

Почвата може да бъде категоризирана като Типична (развита) и Атипична (неразвита). Типичните почви се създават от дълги и сложни природни процеси при различни геоложки, климатични, водни и растителни условия.

Рендзини са почви от планински райони, образувани върху местни скали и доминирани от меки варовици и флиш. Те се характеризират с водопропускливост и умерено съдържание на хумус.

Ранкери са хумусно - силикатни почви, развити в планински райони, където растат смесени и иглолистни гори и се използват главно като пасища и ливади.

Смолници е тип почва, който се формира върху местни субстрати с повече от 30% глина, разработена в климатични условия, които варират между влажни и сухи периоди. През влажния период, по - високото съдържание на глина причинява подуване и намалено оттичане на почвата, а през сухия сезон се появяват свивания, когато пукнатините се срутват в почвата от повърхностния хоризонт.

Канелена почва представлява добре оттечена и топла почва. Съдържанието на хумус в този тип почва е в границите на от 2 до 5%, също така този тип почва е с неутрална до слабо киселинна химична реакция и има висок адсорбционен капацитет. Основният вид растителност в този тип почва са дъбовите гори, но този вид почва, също така е подходящ и за растениевъдство, производство на зеленчуци, плодове и лозарство.

Червена почва (Terra rossa/Тера роса) е наименование за червени почви, особено широко разпространени в карстовата зона на Източна Сърбия. Червената почва се счита за вид реликтна почва, образувана в по-топъл климат, отколкото днешния. Характерният червеникав цвят се получава от аморфни железни хидроксиди.

Подзолът е лека, водопропусклива, бедна на фосфор, калций и азот почва. Тази сива почва е с лоши плодородни качества, поради интензивното излужаване на минерали и висока киселинност.

Стагносолът е почва с неблагоприятни водни, въздушни и термични характеристики. Задържането на вода в повърхностните хоризонти се дължи на наличието на по-малко пропусклив хоризонт или слой в профила си. По-интензивното използване на стагносол за растително производство е възможно, с използването на сложни амелиоративни мерки.

Атипичните (неразвити) почви са тези, които са в началните етапи на образуването си, след въздействието на определен ерозивен процес. Атипичните почви на Сърбия включват алувиални, елувиални, делувиални, аеолови и антропогенни почви.

Алувиалната почва (Флувиосол) е широко разпространена по теченията на големите реки в равнините. Редуването на периоди с високи води (наводнения) и периоди с минимални водни количества, влияят на характера на алувиалните почви. По-конкретно, тези почви се характеризират с хетерогенен механичен състав - пясък, наноси и глина, пропускливи до по-пропускливи качества, предимно неутрална, със слаби киселинни химични реакции. Въпреки, че тези почви принадлежат към група потенциално плодородни почви, тяхната интензивна употреба, изисква главно прилагането на амелиоративни мерки.

Елувиалните и делувиални почви се създават чрез физическо разлагане на скалната маса. По време на физическото разлагане върху повърхността на скалната маса се образува слой от насипен материал. Дебелината на този слой е променлива и варира от няколко сантиметра до около десет метра. Разложеният материал-елувий, остава на мястото си. По-късно, случайните повърхностни течения, образувани след валежите, транспортират разложения материал надолу по склоновете до основата на релефа.

Еоловите почви се формират чрез Еоловия процес, тоест те се генерират от дейността на вятъра.

Антропогенните почви са създадени от дълготрайните ефекти на човека, които, чрез промяна в различни механични и химични процеси и средства, променят естествените характеристики на почвата.

Педологичното покритие в района на проекта е много разнообразно и сложно, поради сложната си биологична структура. Голям брой земни типове се срещат и в по-малки площи.

Област Зайчар

На територията на Сърбия се срещат следните разновидности на почви: рендзин, ранкер, чернозем, смолник, канелена, червена, подзолни, засолена почви, влажни зони, и други.

Алувиумът е разпространен на широчина над 2000м от двете страни на Черен Тимок и Тимок. Тази "утайка" е много плодородна. В котловината има добра и плодородна почва (Неогенова глина, езерни камъчета, пясъчници, наноси, пясъци и други езерни отлагания). Пясъчникът е разположен над първата речна тераса, а над втората е пясъчник с чакълесто - скалиста почва. Има много малко подзоли, а в хълмистите части на речните тераси има камизоли. Царевицата и зеленчуците са най- често отглежданите култури върху алувиални почви. Пшеницата се отглежда на по-високите тераси, а други зърнени култури (ечемик, ръж и овес) се отглеждат на още по-високи тераси. На терени от 120м до 600м надморска височина, на места, защитени от вятъра, се отглеждат плодове, предимно слива и череша, а на терени от 150 до 300 м лозя.

Местната растителност се състои главно от широколистни гори, които са най - широко разпространени в подножието на Дели Йован, Тупижница и Стара планина.

Прегледа на земеделските земи по видове ползване на територията на двете области е представен в следващите таблици.

Таблица 1. Структура на използваната земеделска земя съгласно последното земеделско преброяване от 2012 г. за общините в област Зайчар

Община	Брой населени места	Брой на земеделските стопанства (ха)	Обработваема земя и градини (ха)	Овощни градини и лозя (ха)	Ливади и пасища (ха)	Обща земеделска площ (ха)
Зайчар	41	6.124	21.225	1.348	7.852	30.425
Болевац	19	2.990	10.678	1.992	9.089	21.759
Княжевац	85	5.010	7.328	2.093	8.087	17.508
Сокобаня	25	2.521	9.597	501	5.801	15.899
Общо	170	16.645	48.828	5.934	30.829	85.591

 

Област Видин

Разпределението на почвите в областта се определя и е във взаимовръзка с физико-географските характеристики. В крайдунавските низини почвите са предимно карбонатни и типични черноземи, а излужените и оподзолените почви са развити върху по-високо издигнатите южни, източни части и в най-западната част на Дунавската равнина (западно от Белоградчик). Южно от зоната на черноземите, в северните части на Предбалкана са развити тъмносивите почви, а в южните части – сиви горски и канеленогорски почви. В карстовите райони са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзини). По долините на реките почвите са алувиално-ливадни.

Таблица 2. Структура на земеделска земя в област Видин по общини, според последното преброяване на 2018 г.

Община	Обработв аеми земи, по КВС** /ха/	Реално ползвани земи 2018 г. /ха/					Дял на реално ползваната земя към обработваемата
		Обща площ /ха/	В това число:
			Ниви	Трайни насаждения		Ливади, пасища и мери
				Лозя	Други трайни насаждения
Белоградчик	16923	6185	2175	49	129	3833	36.55%
Бойница	12124	5556	5485	26	5	40	45.83%
Брегово	13002	9320	9251	1	68	0	71.68%
Видин	35777	28230	27452	515	190	72	78.90%
Грамада	13110	8789	8700	1	19	69	67.04%
Димово	25815	16080	15819	3	42	215	62.29%
Кула	19543	11353	11251	17	23	63	58.09%
Макреш	13209	7400	7172	2	16	210	56.02%
Ново село	8590	6941	6267	630	39	6	80.80%
Ружинци	16293	9516	9138	1	15	362	58.41%
Чупрене	12337	2732	433	1	60	2239	22.15%
ЗА ОБЛАСТТА:	186723	112102	103142	1246	604	7109	60.04%

1.4 Селскостопанска продукция в област Зайчар и Видин

Област Зайчар

В района на Зайчар земеделската продукция е разделена на две основни групи - производство на зърнени култури и овощарство. И в двата случая броят на отглежданите култури е стеснен, така че пшеницата и царевицата доминират в производството на зърнени култури, а доминиращи плодове са: вишни, сливи и грозде. Друго производство, предимно зеленчукопроизводството, се свежда до по-малки площи и е ориентирано към задоволяване на нуждите на общинските пазари.

Таблица 3. Физически показатели на земеделското производство в област Зайчар за 2018г.

Зърно производство	Общо (ха)	Пшеница	Ръж	Ечемик	Овес	Царевица	Други
Зайчар	21225,2	5283,4	255,6	1278,3	760,1	5688,8	400,2
Болевац	10678,2	2013,6	25,9	465,45	341,5	2556,5	134,9
Княжевац	7328,3	1954,3	24,1	399,5	116,4	2239,6	23,5
Сокобаня	9597,0	2562,8	10,9	357,35	170,6	2772,9	33,8
Област Зайчар	48828,7	11814,07	316,6	2500,6	1388,7	13257,8	592,5

 

Зеленчуци, ha	Домати	Зеле и къдраво зеле	Чушки	Лук	Чесън	Карфиол	Морков	Грах	други
Зайчар	17,5	25,3	27,5	24,3	6,6	1,8	3,6	5,1	13,1
Болевац	8,5	7,9	8,5	7,4	3,7	0,2	1,2	3,0	9,1
Княжевац	9,3	12,1	21,3	6,2	2,8	0,4	1,2	2,6	9,6
Сокобаня	8,1	7,5	14,4	13,0	6,4	0,2	0,8	2,8	3,0
Област Зайчар	43,4	52,8	71,7	50,89	19,5	2,4	6,8	13,4	34,8

 

Плодове, ha	Общо	Ябълка	Круша	Кайсия	Вишна	Синя слива	Дюля	Ядки	Лешник	Малини	Къпини
Зайчар	983,5	54,0	14,9	16,7	295,6	136,7	13,7	22,6	17,5	1,7	6,9
Болевац	408,4	7,8	4,8	1,4	14,7	53,5	4,0	12,3	6,5	0,7	2,0
Княжевац	1724,8	43,5	7,9	0,6	912,3	414,5	10,8	30,3	17,4	1,2	31,4
Сокобаня	487,2	2,5	1,2	0,0	2,4	27,2	1,9	4,7	1,8	0,1	1,3
Област Зайчар	3603,9	107,7	28,7	18,8	1225,0	631,8	30,4	69,9	43,2	3,8	41,6

 

Лозя, ha	общо	плодородни
Зайчар	463,23	446,23
Болевац	62,22	60,35
Княжевац	402,57	386,98
Сокобаня	57,55	52,75
Област Зайчар	985,57	946,31

 

По отношение на животновъдството, в района на област Зайчар има тенденция за намаляване на производството.

Таблица 4. Животновъдство в област Зайчар през 2018г.

Животновъдство	Говеда	Прасета	Овце	Птицевъдство
Зайчар	7804	37764	14180	102295
Болевац	5551	8875	11045	46739
Княжевац	2949	9549	13485	60406
Сокобаня	4756	11478	8986	35158
Област Зайчар	21060	67666	47696	244598

 

Област Видин

Анализът на растениевъдството показва, че за областта са характерни производството на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството. Най-благоприятни почвени и климатични условия за развитие на земеделието има в северната част на равнинната зона по завоя на река Дунав - общините Брегово, Ново село и очасти в общините Видин, Ружинци и Димово.

Таблица 5. Физически показатели на селскостопанското производство в област Видин за селскостопанската година 2017- 2018.

Production	Sunflower	Wheat	Legumes (chickpeas, beans)	Barley	Feed peas	maize (ha)	Oilseed rape
Vidin district	36594,5	36491	4743,6	2087,9	1234,5	15120,5	3726

 

Зеленчукопроизводството в областта е сравнително слабо застъпено като се има предвид подходящите за отрасъла почвено-климатични условия. Отглеждат се домати, пипер, картофи, зеле, грах и фасул в дворни места и оранжерии, и то на малки площи.

Други култури

Във Видинска област традиционно са се отглеждали многогодишни маслено етерични култури. През последните години се наблюдава интерес към този вид насаждения и земеделските стопани създават нови насаждения. В община Брегово са създадени и насаждения с маточина и маслодайна роза, които се предвижда да се разширят.

В община Кула бяха засети и реколтирани 150 ха кориандър, в община Брегово – 5,7 ха сусам, а в община Белоградчик – 3,7 ха копър.

 

Култура	Налични хектари към (31.12.2018)
Лавандула	23,4
Лавандула	3,5
др. етерично маслени култури шипки	10,4

 

Овощни насаждения (ha)

Плодове	Ябълка	Круша	Кайсия	Череша	Вишна	Праскови	Сливи	Др. овощни видове
Област Видин	58,1	4,4	4,33	15,67	3,95	2,8	120,1	6,1

 

Плодове	Ягоди	Малини	Къпини	Годжи бери	Орехи	Бадеми	Лешник
Област Видин	14,5	7	7,8	7,96	259,9	8,4	40,4

 

Лозови насаждения
Лозята в областта заемат 1657,7 хектара. Общините с най-големи лозови площи са Ново село и Видин. От сортовия състав преобладават:

• от белите – Ркацители и Мускат Отонел
• от червените – Кабарне Совиньон, Гъмза и Мерло

Десертните лозя заемат 168,7 хектара.

Животновъдство
Природо-климатичните условия на област Видин позволяват отглеждането на всякакви видове животни. Сравнително добрите условия за развитие на зърнено и фуражно производство, в полската част, предполагат развитие на говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство в тези райони. Наличието пасища и ливади в планинската и полупланинската част на областта са условие за развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство.

Таблица 6.  Брой на наличните животни за последната година.

Вид	2018
Говеда - всичко	5181
В т.ч. крави	3730
Овцe-всичко	13500
В т.ч. овце-майки	12220
Кози-всичко	6413
В.т.ч.кози-майки	5820
Свине-всичко	4149
В т.ч. свине-майки	398
Еднокопитни	1394
Птици-всичко	153392
Пчелни семейства	25257